Анна Лазарова в Близък прочит

„Детска стая под наем“ (2023 г., Scribens) на Анна Лазарова не е опит за моментно обръщане на вече порасналия към миналото и наивността, не е завръщане в напуснат дом, не е стремеж да се опише или да се идеализира. „Детска стая под наем“ е поетическа книга за непрекъснато променящия се човек, който пред новото, което го посреща, поначало (поне за кратко) е дете. Книга за решенията, поуките, страховете, уморите, любовта, загубата… За теб.

Заповядай на 2 септември (събота) в 19:00 ч. в „Галерията“, за да бъдем с Анна Лазарова и с нейната поезия.
Вход свободен.

Събитието е включено и в програмата на Национален литературен фестивал „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат, и е съфинансирано по програма „Култура“ от Административна програма „Календар на културните събития“ на Община Велико Търново.

***

„По някакво странно стечение на обстоятелствата напоследък се случи да попадна на стихосбирки, написани след повече или по-малко продължително мълчание на автора. Причините за това смълчаване са различни, но симптоматично е, че след паузата се появяват по правило силни и вълнуващи строфи. Изкушен съм да предположа, че „в дълбокото е немотата на поета”. В дълбокото – на чувството и мисълта – е поезията на Анна Лазарова, в онази човешка дълбина, в която се срещат и сливат делничното и вълшебното, добре познатото ни и връхлитащото ни чудо. И ние, читателите на тази великолепна поезия, трябва да благодарим на поетесата, която открехва пред нас вратата към тази дълбина и ни подканва с малко тъжна, но светла усмивка да я последваме.“

проф. Цочо Бояджиев

„Детска стая под наем“ е заглавието на новата, втора поетична книга на Анна Лазарова. Тя идва седем години след дебютната ѝ стихосбирка „Вкъщи всички вечерят отделно“, за да можем още по-категорично да говорим за Анна Лазарова като за незаобиколимо име в съвременната българска литература.“

Йорданка Белева

***

НАЙ-ВАЖНИЯТ УРОК

Отдолу нагоре е по-светло
като светец на покрива на църквата.
Не се е върнало още небето
да ни разкаже как са мъртвите.
Понякога вечер му пиша бележки –
колкото мога по-четливо.
Ако отвисоко се виждаше нещо,
сигурно щяхме да сме щастливи.
Но докато има кой да пише,
ще има какво да се премълчава,
през нощта си разменяме грижите –
сънят ни поне позволява.
На сутринта се връщаме по местата си.
Късмет ли е, ако останеш жив?
Научете на тъмно децата си.
Светецът паднал и счупил своя нимб.

Анна Лазарова

Повече информация тук: 
Facebook
Instragram

Предлагаме ви и видеозапис от вече осъщественото събитие:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *