В „Познах те по сянката“ (изд. „Арс“, 2021 г.) Сизиф е поет и търкаля думи по склона на небето. Понякога думите са смокиня, а небето е лято. Друг път слънцето е натрошен жълтък, а поезията оставя мехури по кожата на паметта. Гръбнакът на сянката е търпението.
Калина Линкова ни гостува с дебютната си поетическа книга.
23 септември (събота), Melon, 18:00 ч.
Заповядайте!
Вход свободен.
Събитието е включено и в програмата на Национален литературен фестивал „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат, и е съфинансирано по програма „Култура“ от Административна програма „Календар на културните събития“ на Община Велико Търново.
***
„С Калина имаме общ терапевт – Езика! Заедно се учим и да споделяме открито уязвимостта си, и да пазим животворните тайни на преносните значения. Разпознахме се по сенките. А след тези стихотворения сенките са много по-вежливи с нас.“
Марин Бодаков (редактор на книгата)
„Стихотворенията скитат между светлосенки от ерудиция, любопитство, тайни и признания. Тази поезия ми припомни, че не само в литературата може да се придава смисъл. При това – без да има нужда от окончателно обяснение. Без да има нужда езикът и разумът да се стискат и да не се пускат в опит да са единствени гаранти за значение в живота. Едни от най-хубавите неща са и едни от най-необяснимите, но това не променя факта, че съществуват. В битката за себе си и в схватката с неназовимото бих казал, че Линкова е победител. От поезията ѝ се усещат цялостност, грижа и топлота. И щастие, което е абсурдно, подобно на всяка една пълноценност. Дано винаги е така.“
Стефан Иванов
***
Янус
по страниците на ненаписаното
ехтят междуребрията на времето
ребрата – забити като осили в блузата
като усилия на паметта
като опит
поне да те залича с думи
Калина Линкова
Повече информация тук:
Facebook
Instragram