Author Archives: Александър Христов

*** Въжетата на небето скърцат високо. Ще се отвърже ли или няма да се отвърже? Тази нощ не знае.   Около мен Разкошното море, неизгрялата луна, светлините на есенните острови,… Read more »

НАКРАЯ – СЪРЦЕТО. НАКРАЯ. Разбира се, след края на една любов, ти първо ще опиташ да си жив – и ще се получи. Това е неотменно: напът занякъде ще спреш… Read more »

*** сънувам провала си като мечок в окови го разхождам под клепачите още малко, ще се отскубне още малко, ще отворя очи   Прочетете още от Теа Монева тук.

*** Ти си във всички хора, които някога съм срещала. Отрязък от небе в нечие око, подобен жест с ръцете, като плачеш, и щастие, еднакво с това на чуждия живот…. Read more »

нощ като нощ знаеш прозорецът се е отворил, щом погледнеш нагоре след краткия проблясък и си спомниш, че звездите са цигарите на боговете, които също толкова тревожно като нас, влюбчивите,… Read more »

*** уча се да съвместявам рани да присаждам клони от ябълка в круша и клони от круша – в ябълка и ябълките, и крушите са упорити дървета   Прочетете още… Read more »

ПРИКАЗКИ[1] Привечер съседите в нашия квартал се събират в дворовете и на пейките в парковете. Разказват си страшни приказки за някакъв опасен плъх, който тайно напада квартала в най-тихите нощни… Read more »

*** И ще го видиш, казват. Измежду всички. Ще свети на идване и ще остава. Измежду всички – него ще помниш. И ще остава. И без да е молен. Ще… Read more »

*** Стоя на терасата, трябва да е август, въздухът тежи толкова, че едвам се диша, но току-виж точно с този следобед преполовявам дните си. Какво щях да сторя, ако го… Read more »

неподреденото небе една атмосфера се изплъзва от най-горната лавица и се срутва върху раменете ми костите не се отказват, построяват хартиено самолетче и излитат сега те са бялото в небето… Read more »