Author Archives: Александър Христов

СУША Градът е застинал във прашно очакване на някаква скука, различна от снощната. Провиква се някой към някого някъде. Задушно, протяжно и нескопосано. Омръзват си хората – бримки на времето…. Read more »

Кълвачи По кората на времето като кълвачи забиваме човки в тресчици съмнения и очаквания да достигнем сърцевината; кората е по-куха, отколкото си представяме – не чуваме нищо освен ехото от собственото… Read more »

*** Не ни застигна страшно бедствие, нито пък изгубихме, за ужас, нещо. Ние просто бяхме тъжни, па̀рите се сменяха с мъгли, пред блока котките умираха, вечер се прибирахме унили, разбира… Read more »

можеш ли да тичаш можеш ли да тичаш като дете, което не го е страх, но все пак бърза да се скрие можеш ли да тичаш, така че само земята… Read more »

ПАРК ЛЕОПОЛД В НЕДЕЛЯ Ято малки бели птици се вдигат и спускат, и вдигат над езерото. Часовете са се търкулнали в шепата на детето, което храни лебедите. Неделя е и… Read more »

* някъде прочетох че аз съществувам защото съществуваме заедно знаеш ли колко ми се иска да се разхождаме в мъглата привечер да мълчим после да ти разкажа за това че… Read more »

Сами в красивата гора Стояхме пред портала на бъдещето, въздигнати от богатата му лека хармония. Както стояхме, влизахме.   *** Древната смърт и зората – между двете пътувах, радикално сама…. Read more »

Задушно Мъртвите живеят нависоко. По-добре от нас дори живеят. Не познават думата самотност, ние като плачем, те се смеят. Мъртвите не знаят, че са мъртви. Помнят само, че са се… Read more »

небесният човек корените ти са разпръснати из облаците, вселената ги полива със звезди, гледаш летенето на дъжда, мечтаеш да си по-лек от светлина   Прочетете още от Теа Монева тук.

ЕДНА ПРОЛЕТ Пролетта е пристигнала, посочва календарът. Но от известно време опитвам да кажа: истинската пролет е другаде. Тази тук мирише на пролет и говори с гласа на пролет, а… Read more »