Тя се плаши „по-малко от непознатото, по-смело казва какво мисли и не си тръгва, когато усети, че нещо нарушава зоната ѝ на комфорт, а работи над смущението“. И ни напомня: „Това е една друга свобода, много ценна. Да оставаш и да използваш гласа си. Вместо отстъпление. Така можеш да се изненадаш, а понякога и да се очароваш.“.
Тя е Ренета Бакалова.
Гостува ни с „Пробуждането на Евридика“ (изд. „Арс“, 2023 г.) – нейната нова поетическа книга. Книга, която изненадва, очарова, остава. Нито стих отстъпление, нито страница без въздействие, проницателност, свободолюбие. И през всичко отекват вечните въпроси за любовта, за живота, за смисъла…
19 април (петък), 18 ч., Melon.
Вход свободен.
Заповядайте!
Събитието е включено и в програмата на Национален литературен фестивал „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат.
***
„Поезия, която знае, че сме направени от рани и светлина. Ренета Бакалова черпи от дълбинното, от неизповедимото, от утаеното в болката. Там, където и майката, и влюбеният, и войникът са разпнати между силите на съзиданието и жестокостта. Точно там светът оцелява с всеки от нас отново и отново. И търси помирение. Чуйте сложния, самотен звук, уловен в тези стихотворения. Звукът между свободата и оковите.“
„Пробуждането на Евридика“ (…) предлага единен, почти драматургичен текст, в който митологични женски персонажи назовават, но и въплъщават вътрешните и социални конфликти в живота на съвременната жена – майчинството, любовта, насилието, контрола върху собствения си живот. Богините и героините излизат пред нас със своите манифести.
Това е книга за избора и за страданието и свободата, които той носи, но и за постоянния сблъсък на вътрешния импулс към доброто с безсмислената жестокост на съвременния, но и на вечния митологичен свят.“
Яна Пункина
***
Манифест на Атина:
Кой каза, че трябва да сме тихи,
с поглед, наведен към цветните градини,
че чужда ръка пише вместо нас;
кой каза, че не може костите ми да са съблазън,
но умът ми – копие,
че трябва да мълча и да съм красива,
защото това е достатъчно,
нека другите водят войни или пишат историята
и големите книги;
кой каза, че не трябва да се гневя,
когато ме затварят в едно име
и не бива да излизам от него,
и никой никога не е мислил
„Аз подшушнах на жената:
„Вземи тази ябълка, бъди, която поискаш,
нищо,
че някой винаги кове окови
за свободата ни“.“
Повече информация тук:
Facebook
Instragram
Предлагаме ви и видеозапис от вече осъщественото събитие: