Яница Радева: „Процедура за забравяне на приятел“
Процедура за забравяне на приятел Първо забравяш последната му дума. После – последната твоя. После изтриваш съгласията, след това идва ред на несъгласията – а може и в обратен ред…. Read more »
Процедура за забравяне на приятел Първо забравяш последната му дума. После – последната твоя. После изтриваш съгласията, след това идва ред на несъгласията – а може и в обратен ред…. Read more »
СВЕТУЛКИ И ПОЕТИ Могат да светнат и тогава когато най-малко очакваш. Когато ги отстраняват от поетичните четения. Когато си мислиш, че са потънали вдън земя. Откакто са отказали прегръдките на… Read more »
ПОЖАР[1] Когато огънят вече можеше да се купи във всеки магазин за десет лева, Прометей най-после реши да напусне митичните времена. Макар че беше студено и снежно утро, слезе от… Read more »
Влакът беглец Влакът не пристигна. Отклонил се в неизвестна посока и продължил своя път към синевата. Пътуват земеделци, артисти, адвокати и лекари, бягат от своето ежедневие, протестират срещу лъжата, надпреварата,… Read more »
Виолета Воева е родена в Бургас. Живее и работи в София. Завършва „История“ и „Българска филология“. Автор е на стихове, есета, статии, фотографии, публикувани в различни печатни и интернет издания…. Read more »
Яница Радева e автор на две стихосбирки. Дебютната ѝ книга „Друг ритъм“ (2003) излиза в резултат от Националния младежки конкурс „Веселин Ханчев“ (2002), а втората ѝ стихосбирка, „Кошерът на думите“,… Read more »
В ПОЛЕТ На 8000 и нещо метра един пианист репетира с пръсти концерт на Шопен по въображаеми клавиши. Доверява ми, че често свири така, „на сухо“. Между две летища. Преди… Read more »
*** червена луна по пръстите ми драскотина все още e перка на риба гръбнакът ти Прочетете още от Мая Данева тук.
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, западния бряг на река Йордан, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България… Read more »
ОТРАЖЕНИЕ[1] Присмях се на жена ми онази вечер, защото, докато се гримираше, огледалцето ѝ падна и се счупи. А ето защо се засмях: първо, защото изобщо се гримира; второ, защото… Read more »