Етикет: литература

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО И все пак мислехме, че ще се върнем там, където тъкмо е настъпила вечер и кожата ни ухае на метал, ожулена от дългите летни следобеди. Какво от това,… Read more »

*** в супата на буквите – удавник, успее ли да построи стълба, да подреди сричките в дума, в нещо нерушимо като обич, ще се изкачи по тях, ще се спаси… Read more »

Противоречивостта на навика Дебютната стихосбирка на Габриела Манова, лауреата на XXXVI издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, щеше да представлява истинско събитие в българската литература, ако тази износена… Read more »

Владимир Мартиновски (Скопие, 1974) е един от най-ярките представители на средното поколение в литературата на РС Македония – безспорен ерудит и интелектуалец, многоизмерен творец, поет, белетрист, есеист, литературен критик, преводач,… Read more »

*** пълнолуние броя хората на които луната е била единствен пътеводител   Прочетете още от Мая Данева тук.

РЕД[1] В моя дом всичко трябва да си е на мястото. Точно затова вчерашното земетресение ме разтревожи, предизвиквайки някакъв смешен страх от смъртта, тъкмо защото в къщата настана истински хаос…. Read more »

*** Въжетата на небето скърцат високо. Ще се отвърже ли или няма да се отвърже? Тази нощ не знае.   Около мен Разкошното море, неизгрялата луна, светлините на есенните острови,… Read more »

НАКРАЯ – СЪРЦЕТО. НАКРАЯ. Разбира се, след края на една любов, ти първо ще опиташ да си жив – и ще се получи. Това е неотменно: напът занякъде ще спреш… Read more »

*** сънувам провала си като мечок в окови го разхождам под клепачите още малко, ще се отскубне още малко, ще отворя очи   Прочетете още от Теа Монева тук.

*** Ти си във всички хора, които някога съм срещала. Отрязък от небе в нечие око, подобен жест с ръцете, като плачеш, и щастие, еднакво с това на чуждия живот…. Read more »