Етикет: литература

*** терасата на този дом е малка, може да побере: стол, буркан с цигари, маса, ако спомените се разместят, може би ще се намери място за човек   Прочетете още… Read more »

КОГА ИЛИ КЪДЕ Понякога, щом отворим прозореца, една тънка верижка, нервна като разпилян живак, пропълзява в стаятa и се свива край цветето. Блести с цигарен дим и разпиляна бира, със… Read more »

Десет часа, неделя вечер, 23 август 2020 г. Вече съм изчезнала, както предходните поколения. Погледът ми, през който се виждат улиците на Пирея, е отворен прозорец.   Верую В свещения… Read more »

* бъди ми и църквата бъди ми и вятъра малки лястовици гнездят под очите ти каменни къщички дъсчени подове цветни огради бели пътечки ръце като пътища сламени покриви малка искра… Read more »

СУША Градът е застинал във прашно очакване на някаква скука, различна от снощната. Провиква се някой към някого някъде. Задушно, протяжно и нескопосано. Омръзват си хората – бримки на времето…. Read more »

Кълвачи По кората на времето като кълвачи забиваме човки в тресчици съмнения и очаквания да достигнем сърцевината; кората е по-куха, отколкото си представяме – не чуваме нищо освен ехото от собственото… Read more »

*** Не ни застигна страшно бедствие, нито пък изгубихме, за ужас, нещо. Ние просто бяхме тъжни, па̀рите се сменяха с мъгли, пред блока котките умираха, вечер се прибирахме унили, разбира… Read more »

можеш ли да тичаш можеш ли да тичаш като дете, което не го е страх, но все пак бърза да се скрие можеш ли да тичаш, така че само земята… Read more »

ПАРК ЛЕОПОЛД В НЕДЕЛЯ Ято малки бели птици се вдигат и спускат, и вдигат над езерото. Часовете са се търкулнали в шепата на детето, което храни лебедите. Неделя е и… Read more »

* някъде прочетох че аз съществувам защото съществуваме заедно знаеш ли колко ми се иска да се разхождаме в мъглата привечер да мълчим после да ти разкажа за това че… Read more »