Етикет: литература

Сами в красивата гора Стояхме пред портала на бъдещето, въздигнати от богатата му лека хармония. Както стояхме, влизахме.   *** Древната смърт и зората – между двете пътувах, радикално сама…. Read more »

Задушно Мъртвите живеят нависоко. По-добре от нас дори живеят. Не познават думата самотност, ние като плачем, те се смеят. Мъртвите не знаят, че са мъртви. Помнят само, че са се… Read more »

преживял съм без печалба и без загуба облога на Паскал мита за вечното завръщане на Ницше също без вечност и завръщане благополучно преживял съм двете вълни на COVID третата вълна… Read more »

При червената сянка На Мария Калинова Никога не те забравям. Търся нещо за писане, припомням си тялото ти, хвани се за въображаемата ми ръка. Аз съм чугунен човек, метален свредел,… Read more »

небесният човек корените ти са разпръснати из облаците, вселената ги полива със звезди, гледаш летенето на дъжда, мечтаеш да си по-лек от светлина   Прочетете още от Теа Монева тук.

ЕДНА ПРОЛЕТ Пролетта е пристигнала, посочва календарът. Но от известно време опитвам да кажа: истинската пролет е другаде. Тази тук мирише на пролет и говори с гласа на пролет, а… Read more »

Ана Цанкова е родена в град Кърджали. Живее и работи в София. Нейни стихотворения са публикувани в списания „НО Поезия“, „Нова асоциална поезия“, в редица различни периодични издания и в… Read more »

*** всички сме прави които не се пресичат дори в безкрайността криви на незаинтересованост отпочиващи си от другите думи тирета двуеточия в тетрадката на седмокласничка преписваща Яворов с грешна пунктуация… Read more »

самотен тост толкова много клишета, толкова много азбучни истини, толкова много рецепти за бъдеще, толкова много хора, които си мислят, че могат да пъхнат тухла в пощенски плик. никой не… Read more »

ТОВА в което се превръща сега животът дали е само форма или има свои характерни белези по които ще го разпознаваме след време подозирам няма как да знам със сигурност… Read more »