Иван Вълев: „БЕЗ ПРОШКА“

БЕЗ  ПРОШКА

Сърцето се отказа да тупти без смисъл:
къде са ветровете в корабни платна,
които бях сънувал и му бях описал,
къде е оня бряг с вълшебна планина?

Къде са едрите звезди над Фамагуста?
Къде е моят вик: “Отваряй се, Сезам!”
Бленуваната пещера сега е пуста
и само прилепи летят и пискат там.

Сърцето – този съдник строг – не ми прощава
наивни обещания, горчив провал…
Не иска дом, любов, не иска власт и слава,
а идеала, който съм му обещал.

Прочетете още от Иван Вълев тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *