Иван Вълев

Иван Вълев  е автор на десет поетични книги, както и на една книга с проза. Завършва „Полска филология” в Софийскии университет „Св. Климент Охридски” и превежда от полски поезия и проза. Роден е през 1942 г. в с. Стрелци, но от детските си години (1956 г.) живее в Пловдив. Работил е в няколко културни институции в града, като най-дълго време е бил редактор в издателство „Христо Г. Данов” и преподавател по теория на превода в ПУ „Паисий Хилендарски”.  Бил е и директор на Българския културен институт във Варшава.
За стихосбирките си „Скорост” и „Пътят на птиците”  получава наградата „Пловдив”.  Най-добрите му творби са събрани в антологичната книга „Високата трева” (2007 г.) , издадена от ИК „Жанет 45”.  Издава  още стихосбирките „Любовна лирика” и „Лошо време” (ИК „Хермес”). Популярни са някои песни, създадени по негови стихове („Лятото”, изпълнявана от Пламен Ставрев и наградена на конкурса „Бургас и морето”, „Нито ден е, нито вечер” и „Обещания”, изпълнявани от Тони Димитрова).
Стихове на Иван Вълев са превеждани и публикувани в антологии  на руски, полски, немски, унгарски и чешки. През 2014 г. му е връчен „Орфеев венец” от организаторите на „Пловдив чете”.
Превеждал е класици на полската поезия като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и известни съвременни поети и прозаици. За преводаческата си дейност получава полско държавно отличие „Заслужил за полската култура”, а за превода на лириката на Ян Кохановски  – годишната награда (1985 г.) на Съюза на преводачите в България.


СЛЕД ЛЯТОТО

(Писано в последния ден на август 1967 г.)

Какво е всъщност лятото, какво е?
Сезон, през който мен ме няма.
И в стаята, която уж е моя,
понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,
праха по масата изтрива…
За малко сяда и се позамисля,
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и десет дни ще ме обича…

Сърцето ми засенчва с бели длани
и с тъмни думи ме опива.
Но тя при мен не може да остане,
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
трепери в лятната си риза.

Сама зад мъдрите и кротки дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно си припомня своя юни,
въздъхва може би и си отива.

(„Засял съм думи“, стр. 30,1967 г., ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив)

Прочетете още от Иван Вълев:
„Морето“
„БЕЗ ПРОШКА“
„ИЗКУСТВОТО“
ТАНГО
„ПОДЛЕЗЪТ“

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *