МОРЕТО
Не трепва въздухът – като пред устни на умрял.
Но аз съм още тук, но аз съм жив, но аз съм цял.
Морето е спокойно – съвест на дете.
Молете се, рибари, то да не расте.
Море с цвета на недостъпните очи –
пред него и пред тях душата ми мълчи.
Морето ме приема само чист и здрав –
човек единен, верен като вълкодав.
Морето е подслон за ясните мъже:
сърцето – трепетлика, нервите – въже.
Морето мълчаливец. Морето глухоням.
Сред толкова бъбривци – ораторът голям.
Задръж ме в своето спокойствие, море,
когато се наложи мъжки да се мре…
Прочетете още от Иван Вълев тук.