Иван Вълев: „ИЗКУСТВОТО“

ИЗКУСТВОТО

Отиват си един след друг от нас
поети, музиканти, преводачи…
Но даже мъртви пеят с дрезгав глас,
когато на народа му се плаче.

Те бяха винаги с властта на нож,
защото тя таланти не обича.
Талантът преживява и без грош,
но истината винаги изрича.

Кълнат се там министри и царе
и пълнят своите бездънни чанти.
Ала когато трябва да се мре,
умират безимотните таланти.

Не знае музата приемен час,
изкуството е дрипаво сираче.
Но болката изрича то на глас,
когато на народа му се плаче.

Не му подхвърляйте дори петак!     
През болки, през обиди, неудачи
изкуството ще се изправи пак,
макар че и на него му се плаче.

Прочетете още от Иван Вълев тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *